3 Авг
2011

Ще ми се това да беше…

Ако следите редовно този блог, знаете, че когато говорим за общуване, имаме предвид не само общуването с другите хора, а и със средата, която ни заобикаля. Ето един чудесен пример за това от Candy Chang – визуален артист и дизайнер, която живее и работи в Ню Орлийнс. Идеята зад този проект е хората да имат възможност да споделят какво биха искали да се промени в града, в който живеят, като залепят специални стикери върху витрини на празни помещения, по огради, строежи, улични стълбове.

Ако този проект беше активен и в Пловдив сега, ние бихме залепили стикер на някой от прекрасните пустеещи тютюневи складове: “Ще ми се това да беше детски музей”.  А къде бихте сложили вие вашите стикери?

i-wish-this-was-a-bike-rack-700x468

Снимка: http://iwishthiswas.cc/

20 Юли
2011

Защо е важно да пишем?

Направи ли ви впечатление колко от изброените тук идеи са свързани с писане? Аз преброих четири.

Писането е едно от основните правила за стимулиране на творческото мислене. Защо? Ами ето няколко причини:

  • Най-очевидната: като запишем идеята си, е сигурно, че няма да се изгуби. Колко хубави идеи са ни хрумвали във време, когато не можем да им обърнем внимание, а след това вече ги забравяме?
  • Когато записваме, сигнализираме на мозъка – това е важно! И така нашата идея получава приоритет и се препраща към дългосрочната памет.
  • Когато записваме идеите си, освобождаваме умствена енергия. Вместо да се съсредоточаваме върху това да си припомним идеи, до които вече сме стигнали, имаме енергията да творим нови.
  • Писането фокусира вниманието ни върху темата (идеята) и така ускорява мисленето ни.
  • Ако си записваме всички идеи, които ни хрумват, когато дойде моментът да вземем решение, ще имаме повече суров материал – повече възможности, върху които да помислим.
    Две страници от моята тетрадка за идеи

    Две страници от моята тетрадка за идеи

  • Писането само по себе си е творческо занимание. Не е необходимо да пишем романи или поеми, за да наречем себе си творци. Ако си водите дневник или пишете блог, значи вече изразявате своята креативност чрез перото.

Тези причини не са ви достатъчни?

Ето и последния ни коз: Едисон, един от най-известните откриватели с над 1300 патентовани открития, е записвал всяка подробност от своите изследвания. След смъртта му през 1931 г. са открити неговите 3500 дневника със записки!

Е, най-вероятно само със записване на идеите си едва ли ще се превърнем в новия Едисон, но пък ще изградим един от навиците, които стимулират креативността.

16 Юни
2011

Летни творчески занимания в Пловдив

Clipart 017Много пъти са ни питали кога ще предложим открити обучения и в родния Пловдив. Ето, че моментът настъпи: темите са две – Рисуване за презентатори и Методи за стимулиране на творческото мислене. И двата уъркшопа ще се проведат през юни, ще продължат по два часа, а таксата за участие е 25 лв.

Ето и повече информация за това, което ще ви предложим:

Рисуване за презентатори

23.06.2011, от 18:00 до 20:00 часа

С този уъркшоп ще ви научим да приковавате вниманието на аудиторията, като рисувате за секунди впечатляващи образи, които подкрепят визуално идеите ви. Ще откриете своя собствен стил и ще поставите началото на ваш личен каталог с образи и илюстрации – ценен ресурс, който ще ви пести време и средства в бъдеще.

Методи за стимулиране на творческото мислене

30.06.2011, от 18:00 до 20:00 часа

Този уъркшоп ще ви научи как бързо да “отприщвате” потока на вашето творческо мислене, за да се справяте с лекота и удоволствие с ежедневните предизвикателства, които изискват от нас да мислим креативно. Ще се научите и да използвате един метод за визуализиране на мисловния поток, който доказано развива умението да мислим творчески – mind mapping (изработване на мисловни карти). Ще разберете как с лекота да се настройвате на творческа вълна и как да превръщате понякога досадните ситуации на търсене на ново решение в приятно занимание.

Още информация за тези летни занимания от нас ще откриете на страницата ни във фесйсбук.

13 Юни
2011

Човешкото лице

По какво се различава истинската усмивка от престорената? Как смехът свързва хората? Защо, когато пешеходците на улицата си препречат пътя, не се карат и обиждат, както шофьорите? Отговори на тези и други въпроси ни дава първият епизод от един позабравен филм на BBC – “The Human Face” (за съжаление, без субтитри).

И между другото, нашата препоръка: ако се интересувате от конкретна тема или документално кино изобщо, отделете си време да се разровите из архивите на Top Documentary Films.  Ще откриете невероятно разнообразие от нови и по-стари филми.

9 Юни
2011

33 начина да бъдем креативни

33_ways_to_stay_creative-500x646

От: http://www.theworldsbestever.com

№25 ми е любимо!

30 Май
2011

Да си направиш сам робот

„Запознах се с едни млади, много надъхани хора.” С тези думи миналата година Ласка дойде в офиса и ни запозна с идеята StartUp@Plovdiv. Вдъхновихме се от идеята, участвахме в конференцията и тази година, естествено, отново бяхме там. Организаторите отново бяха поканили вдъхновяващи презентатори, а през втория ден имаше и доста интересни практически сесии. Но всъщност започнах да пиша не за да ви разкажа за самата конференция, а за един проект, който беше представен от своя създател по време на конференцията: Училище по роботика „Robopartans”.

снимка http://bgmindstorms.wordpress.com

снимка http://bgmindstorms.wordpress.com

Целта на проекта е да запали или подкрепи интереса на учениците към техническите науки, като ги запознае с основите на роботиката и им даде възможност сами да изработват своите роботи. И така училището престава да е скучно, математиката и физиката – страшни, а децата учат, като творят, грешат, намират нови решения и се забавляват! Достатъчно е да се разходиш малко из сайта на робопартанците и да прочетеш коментарите, за да усетиш вдъхновението на участниците в техните занятия (или пък на техните родители). Всеки, докоснал се до магията на преподаването, знае, че най-голямата отплата е да видиш плам в очите на своите “ученици” и потенциал, който се разгръща.

Ако и вие сте вдъхновени от идеята, искате да подкрепите разрастването на академията и да станете преподавател в нашия град или във вашия град, разгледайте това.

23 Май
2011

Радикален експеримент по емпатия

Дискусия по време на едно скорошно обучение ми припомни колко трудно е да осъзнаем нашите пропуски в общуването и колко лесно е да видим грешките на другия. И не само, че ги виждаме, ами сме и убедени, че те са единствената и основна причина за неразбирателствата, трудните ситуации и конфликтите. И това ни дава пълно основание да вярваме, че каквото и да направим, нещата няма да се оправят. Просто защото другият си е такъв. Вероятно въпросният „друг” на свой ред си мисли същото. Дали сме се опитвали някога да разберем неговата гледна точка? Да видим неговата истина? Казват, че единственият начин да разрешим един конфликт, е да видим света през очите на своя опонент. Не да се съгласим с него, а да разберем какво мисли, какво чувства, от какво има нужда. Това умение се нарича емпатия.

Наскоро гледах презентация в TED с предизвикателното заглавие „Радикален експеримент по емпатия”. Много ми се искаше да я споделя, затова запретнах ръкави и я преведох. Ето я – един радикален урок по емпатия. Ако сме в състояние да разберем най-големия си враг, как ли ще се отрази това на всичките ни останали взаимоотношения и на нашето ежедневие? И дали след този урок ще сме по-готови да “чуем” човека отсреща?

13 Май
2011

Чудеса се случват всеки ден

P1040816_sВеднъж, докато учех в Лайпциг, в една църква прочетох надпис: “Чудесата се случват непрекъснато около нас, трябва само да се научим да ги виждаме”… Бях забравила за това и ето че една чудна случка накара този спомен да изплува.

Преди няколко дни седях на една пейка в градската градина (вече ви разказах, че напоследък дните ми минават в безкрайни разходки из пролетните улици) и погледът ми попадна на изписан на ръка лист P1040820_sот тетрадка, залепен с тиксо за отсрещната пейка. Беше с поле отляво, както изискваха от нас да правим някога в училище. Реших, че тийнейджъри си разменят любовни писма по добрия стар начин и, да си призная, стана ми любопитно и реших да проверя какво пише на листа. Беше писмо и започваше с обръщение точно към мен! Тоест към ”г-н или г-жa Някой”. Зачетох се бързо и се развълнувах. Затова и реших да споделя тук пълния текст на писмото, както се оказа – написано от 17-годишно момиче и адресирано до случайния човек, който ще го открие:

“Здравей г-н или г-жo Някой!

Предполагам, че никой няма да погледне тази бележка, ако трябва да бъда честна тя няма никакво предназначение. Това са просто думи, които няма да докоснат никого, може би. Но, ако четете тази бележка ще ви кажа какво мисля в този момент. Завъртете главата и се огледайте – природата е толкова хармонична, зеленото придава усещане за един вечен кръговрат, а цветята са приютени от зеленото море, въплъщаващо се в образа на тревата. Безброй много хора вървят ли, вървят безспирно. Знаят ли къде отиват, при кого?! Предполагам, че да, защото всеки се е запътил нанякъде, но оглеждат ли света и забелязват ли го докато са амбициозно устремени напред. Сега ти не принадлежиш към тази част, за момента си едно статично същество, което само наблюдава – държиш любимия човек или прегръщаш своето малко съкровище – детето, излязал си просто да си отпочинеш или си в почивка, или може би си възрастен човек, който е изживял толкова много и едва ли разчита грозния почерк. Огледай се, вдишай дълбоко и устреми взора си към небето! Да, небето, онова синьо всепоглъщащо море. Понякога впуснал се в живота забравяш, че то е точно там, над теб – сърдито или усмихнато. Доверяваш се на всеобщото твърдение, че то си е просто там и никога не го търсиш само и единствено, за да му се усмихнеш или да му надмигнеш съмишленически. Виждаш ли чудото на природата, което е изобразено от всичко около теб?! Искрено ли поздравяваш учтиво и когато попиташ „Как си?” някого наистина искаш да знаеш, ако ли не защо въобще питаш от любезност?! Сега има някой като мен и теб, или мен и вас – самотни посвоему. Иска ми се някой да ме потърси или непознат просто да ми се усмихне, за да видя това изящество не само в природата, но и в хората.

Може би искаш да чуеш някого – сега. Звънни му, посмейте се от сърце. Може би, Ви надух главата все пак съм на 17, а те са нетърпими понякога. Това е! Може би никой няма да го прочете, но ако случайно някой се излъже да го направи – знай, че ти се усмихвам сърдечно и приятелски макар и да не ме виждаш. Сега поглеждам към небето и виждам клоните на дърветата играещи в него. Може да погледнеш – красиво е. Не мога да попитам „Как си”?, но искрено се надявам, че сте добре, ако ли не пожелавам Ви безконечно щастие. Радвам се, ако това достигна до теб. Късмет!!!”

Благодарна съм, че съдбата реши “г-н или г-жа Някой” да съм аз. Благодаря и на теб, мило 17-годишно момиче, че ме накара да се усмихна. И ето, че сега всеки, който чете този блог, също се усмихва. И десетки щастливи усмивки се връщат при теб!

Archives

Тагове

упражнения конференции семинари ЕС полезни съвети видео учебно помагало интересно четиво приказки вдъхновение презентации Юнг език на тялото ръкоделие място за игра интересни проекти коучинг за деца TED лично развитие рисуване за презентатори реторика лично визуално мислене вземане на решения личности цветове водене на разговор остроумие събиране по групи FLOW Япония MOOC емпатия Коледа творческо мислене онлайн обучение красота фотография обратна връзка други блогове BGtrainers работа по групи инструмент клиенти игра манифест образование сугестопедия запознаване преглед на наученото инструменти събитие инструкции училище представяне на статистика тест забавление elevator pitch програма за обучение