Чудеса се случват всеки ден

13 Май 2011 от Svetla, 9 Коментари »

P1040816_sВеднъж, докато учех в Лайпциг, в една църква прочетох надпис: “Чудесата се случват непрекъснато около нас, трябва само да се научим да ги виждаме”… Бях забравила за това и ето че една чудна случка накара този спомен да изплува.

Преди няколко дни седях на една пейка в градската градина (вече ви разказах, че напоследък дните ми минават в безкрайни разходки из пролетните улици) и погледът ми попадна на изписан на ръка лист P1040820_sот тетрадка, залепен с тиксо за отсрещната пейка. Беше с поле отляво, както изискваха от нас да правим някога в училище. Реших, че тийнейджъри си разменят любовни писма по добрия стар начин и, да си призная, стана ми любопитно и реших да проверя какво пише на листа. Беше писмо и започваше с обръщение точно към мен! Тоест към ”г-н или г-жa Някой”. Зачетох се бързо и се развълнувах. Затова и реших да споделя тук пълния текст на писмото, както се оказа – написано от 17-годишно момиче и адресирано до случайния човек, който ще го открие:

“Здравей г-н или г-жo Някой!

Предполагам, че никой няма да погледне тази бележка, ако трябва да бъда честна тя няма никакво предназначение. Това са просто думи, които няма да докоснат никого, може би. Но, ако четете тази бележка ще ви кажа какво мисля в този момент. Завъртете главата и се огледайте – природата е толкова хармонична, зеленото придава усещане за един вечен кръговрат, а цветята са приютени от зеленото море, въплъщаващо се в образа на тревата. Безброй много хора вървят ли, вървят безспирно. Знаят ли къде отиват, при кого?! Предполагам, че да, защото всеки се е запътил нанякъде, но оглеждат ли света и забелязват ли го докато са амбициозно устремени напред. Сега ти не принадлежиш към тази част, за момента си едно статично същество, което само наблюдава – държиш любимия човек или прегръщаш своето малко съкровище – детето, излязал си просто да си отпочинеш или си в почивка, или може би си възрастен човек, който е изживял толкова много и едва ли разчита грозния почерк. Огледай се, вдишай дълбоко и устреми взора си към небето! Да, небето, онова синьо всепоглъщащо море. Понякога впуснал се в живота забравяш, че то е точно там, над теб – сърдито или усмихнато. Доверяваш се на всеобщото твърдение, че то си е просто там и никога не го търсиш само и единствено, за да му се усмихнеш или да му надмигнеш съмишленически. Виждаш ли чудото на природата, което е изобразено от всичко около теб?! Искрено ли поздравяваш учтиво и когато попиташ „Как си?” някого наистина искаш да знаеш, ако ли не защо въобще питаш от любезност?! Сега има някой като мен и теб, или мен и вас – самотни посвоему. Иска ми се някой да ме потърси или непознат просто да ми се усмихне, за да видя това изящество не само в природата, но и в хората.

Може би искаш да чуеш някого – сега. Звънни му, посмейте се от сърце. Може би, Ви надух главата все пак съм на 17, а те са нетърпими понякога. Това е! Може би никой няма да го прочете, но ако случайно някой се излъже да го направи – знай, че ти се усмихвам сърдечно и приятелски макар и да не ме виждаш. Сега поглеждам към небето и виждам клоните на дърветата играещи в него. Може да погледнеш – красиво е. Не мога да попитам „Как си”?, но искрено се надявам, че сте добре, ако ли не пожелавам Ви безконечно щастие. Радвам се, ако това достигна до теб. Късмет!!!”

Благодарна съм, че съдбата реши “г-н или г-жа Някой” да съм аз. Благодаря и на теб, мило 17-годишно момиче, че ме накара да се усмихна. И ето, че сега всеки, който чете този блог, също се усмихва. И десетки щастливи усмивки се връщат при теб!

Tags: ,


9 коментари

  1. Ина каза:

    а защо реши, че е момиче? :)

  2. Светла каза:

    От текста се подразбира, още в самото начало.

  3. Поля каза:

    Светле, имала си хубав ден и късметлийска пейка :) Все така приключенско!!
    … и аз си мисля, че е момиче, заради почерка …доста е момичешки.

  4. Много истински казано.

  5. Светла каза:

    Поля, пейката си беше наистина късметлийска. Обикновено оставям интуицията да ме води в избора на пейки и досега все си върши прекрасно работата :-)

  6. Мира каза:

    Прекрасно е,усмихвам се и се радвам,че има такива малки и непринуден поводи да го правя. Благодаря :)

  7. tedi каза:

    …а пухкавите бели облаци-различни,меки,причудливи-просто разкош!Да,всеки е забързан в делника и няма време да помисли колко е разкошно всичко между грозното,докато нещо не го…спре!И ТОГАВА ОСЪЗНАВА НЕЩА КАТО ТОВА,ЧЕ Е ПРЕКРАСНО ДА ТАНЦУВАШ/или поне е било/,ДОРИ ТОВА ДА ТРОПАШ НА ВИСОКИ ОБУВКИ/това най-малко ми липсва честно казано/,ДА СКАЧАШ НА ВЪЖЕ,НАРОДНА ТОПКА ,И ТАКИВА ТИЧАЩИ И РАВНОВЕСНИ НЕЩА:/ Животът е прекрасен…

  8. Пенка каза:

    http://www.facebook.com/#!/video/video.php?v=10150294224100961&comments

    Интересно, че това клипче го направих небрежно в някой от дните, около написването на това писмо в близост до пейката където то е намерено…:)

  9. mosaic каза:

    Много поетично, Пенка, благодарим ти, че го сподели!

Напиши коментар

*

Archives

Тагове

интересни проекти инструменти упражнения програма за обучение ръкоделие обратна връзка учебно помагало преглед на наученото BGtrainers цветове коучинг сугестопедия остроумие интересно четиво език на тялото TED рисуване за презентатори лично други блогове ЕС Коледа място за игра представяне на статистика фотография образование клиенти работа по групи приказки онлайн обучение запознаване вземане на решения вдъхновение забавление емпатия Япония семинари FLOW училище водене на разговор видео красота събитие манифест игра тест инструкции за деца визуално мислене MOOC реторика презентации събиране по групи полезни съвети инструмент конференции Юнг личности лично развитие elevator pitch творческо мислене